„АДРЕЛЕЗ”

Най-почитаният празник в традиционния календар на Неделино е Гергьовден, който неделинци именуват като Адралес. Календарно празникът е отнесен към пролетните празници и се свързва с шести май. Като първи ден на лятото народните вярвания го свързват със събуждането на природата, с буйния пролетен цъфтеж, както и с могъщата им сила да даряват с плодородие и здраве.



Тази практическа основа, свързана с ежедневието на хората и трудовата им дейност, е най-важният белег на празника. Той е изчистен изцяло от всякаква религиозна мистика, абстрактно-религиозните представи са заменени от вярвания, свързани с ежедневието. Макар и дълбоко законспирирани в обредни действия, прозират стари предхристиянски и езически схващания, както и вярвания, свързани с някогашните обитатели на този край. Чувствителна отлика на празника е отсъствието на гергьовденските песни, посветени на Св. Георги, както и богатата обредна практика на приготвяне на хлябове, обща трапеза и курбанът. Коленето на агне и свързаните с това веселия се появяват в празника в по-ново време и са в резултат на влияния на националната култура. Акцентът тук е поставен върху обредното напяване на китки, люлеенето и броденето на реката.



Гергьовден в Неделино се празнува три дни, което също е отлика от националната културна традиция. Тази практика е продиктувана от факта, че по всякакъв начин момците, които са изолирани от обреда, се стремят да осуетят напяването като най-често изхвърлят китките. Изобретателността на момите обаче гарантира извършването на обреда в рамките на три дни.

Празникът се осъществява на два етапа: В първия етап още в ранния следобед на пети май всички моми берат цветя и вият китки. След залез слънце те се събират на едно място, обикновено на селския харман или в нечий двор, поставят китките, всяка със съответен белег (най-често цветен конец), в менче, след което съдът се пълни с вода, като се съблюдава пълно мълчание от участничките в обреда. Водачките на групата внимателно избират мястото, където трябва да бъде скрит съдът с китките под лоза, ала така, че да бъде огряван от луната. Върху менчето се поставя нож-пазач с дървена дръжка, покрива се с престилка и се оставя да пренощува под лозата. В ранни зори след първи петли момите, момците и децата стават и започва напяването на китките.



„Катро честито, белито…..(примерно: „по много овце да има” или „въз друм и низ друм да върви”), киткана да му излязе”

Всички на кръста си са опасли повуй, зелено увивно растение, за здраве. Съдът с китките се поставя в центъра на хармана. Всички моми се нареждат в кръг около него. До менчето сяда едно момиче, което е предварително избрано, напява „наръчката” – „Катро честито, белито…..), бърка с ръка и хваща една китка.

Напевите са свързани с битието и любовта – скорошен брак, голяма любов, щастлив живот, богата реколта, добър приплод при домашните животни, здраве и берекет.

Пеенето се извършва по двойки или от всички момичета на два гласа. Двугласното пеене не е характерно за Родопите. Среща се само в неделинския регион. При него първият глас води, а вторият следи и осигурява орнаментиката на песента.

Когато се изпее нáръчката, момата от центъра на кръга изважда китката и я вдига над главата си, без да маха покривалото. И така пеят и наричат докато свършат китките. Вярва се, че тази, която е паднала на дъното, носи смърт на този, на който е наречена. След като приключи напяването, всички се мият с водата, пръскат домовете, домашните животни, дръвчетата в двора- за здраве и изобилен плод. После вкупом отиват на реката и преминават през нея три пъти (бродят) с боси крака, мият лицата си, пръскат се с вода, след което отиват при ореха, където момците са направили люлки от въже, а понякога и дървени и започва люлеенето, придружено с песни, закачки и веселие.

Народът все още носи вярата, че ако на „Адрелез” вали дъжд, то годината ще е дъждовна и благодатна.